1 ago 2009, 0:19  

За кой ли път...

1.4K 0 27

Помислих, че се връщаш зарад мен.

Затичах се, дори ръце протегнах.

А ти, случаен облак в летен ден,

дъждец поръси и на път потегли.

 

Очи отвърнах  – да не гледам как,

от вятъра понесен, тихо плуваш

към онзи непознат за мене бряг...

 

И пак безмълвно с тебе се сбогувах.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поезията ти ми е много близка до сърцето! Радваш!
  • Важното е да можеш да обичаш. Пак. Никога не е късно. До сетния ни дъх се борим единствено, за да обичаме!
  • За любовта никога не е късно! За любовта няма граници!Поздравявам те отново
  • Валка, Ивелина и Нели, Здравейте!
    Благодаря ви с усмивка!
  • Хайде сега - късно!
    Ти си такава сила

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...