1 ago 2009, 0:19  

За кой ли път...

1.4K 0 27

Помислих, че се връщаш зарад мен.

Затичах се, дори ръце протегнах.

А ти, случаен облак в летен ден,

дъждец поръси и на път потегли.

 

Очи отвърнах  – да не гледам как,

от вятъра понесен, тихо плуваш

към онзи непознат за мене бряг...

 

И пак безмълвно с тебе се сбогувах.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поезията ти ми е много близка до сърцето! Радваш!
  • Важното е да можеш да обичаш. Пак. Никога не е късно. До сетния ни дъх се борим единствено, за да обичаме!
  • За любовта никога не е късно! За любовта няма граници!Поздравявам те отново
  • Валка, Ивелина и Нели, Здравейте!
    Благодаря ви с усмивка!
  • Хайде сега - късно!
    Ти си такава сила

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...