За кой ли път...

Поезия » Любовна

1.4K 0 27

Помислих, че се връщаш зарад мен.

Затичах се, дори ръце протегнах.

А ти, случаен облак в летен ден,

дъждец поръси и на път потегли.

Очи отвърнах – да не гледам как,

от вятъра понесен, тихо плуваш

към онзи непознат за мене бряг...

И пак безмълвно с тебе се сбогувах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petka-spagetka

Поезията ти ми е много близка до сърцето! Радваш!

2010-08-22T17:16:23+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Важното е да можеш да обичаш. Пак. Никога не е късно. До сетния ни дъх се борим единствено, за да обичаме!

2009-08-09T21:46:07+03:00
ville_valo_brc (Илия Кузев)

За любовта никога не е късно! За любовта няма граници!Поздравявам те отново

2009-08-04T11:36:03+03:00
voda (Елица Ангелова)

Валка, Ивелина и Нели, Здравейте!
Благодаря ви с усмивка!

2009-08-03T21:20:49+03:00
ananel (Нелиса)

Хайде сега - късно!
Ти си такава сила

2009-08-02T12:29:36+03:00