1 авг. 2009 г., 00:19  

За кой ли път...

1.4K 0 27

Помислих, че се връщаш зарад мен.

Затичах се, дори ръце протегнах.

А ти, случаен облак в летен ден,

дъждец поръси и на път потегли.

 

Очи отвърнах  – да не гледам как,

от вятъра понесен, тихо плуваш

към онзи непознат за мене бряг...

 

И пак безмълвно с тебе се сбогувах.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поезията ти ми е много близка до сърцето! Радваш!
  • Важното е да можеш да обичаш. Пак. Никога не е късно. До сетния ни дъх се борим единствено, за да обичаме!
  • За любовта никога не е късно! За любовта няма граници!Поздравявам те отново
  • Валка, Ивелина и Нели, Здравейте!
    Благодаря ви с усмивка!
  • Хайде сега - късно!
    Ти си такава сила

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...