13 may 2013, 15:30

Сбогуване 

  Poesía » Otra
1086 0 19

 

 

Поседнала на двора, под старата асма,

ето, червеното мушкато разцъфтява,

перуниката, разперила чудни цветове до премала,

погалва с аромат неземен, и той в мен запява...

 

Божурът разлиства своите пъпки 

в червено, розово и бяло,

скромно здравецът край дувара грее със своите цъфки 

и ветрецът повява, разрошва коси, кърши тяло.

 

Птича симфония във въздуха лети...

Лято е, топла светлина дишам с лекота.

Сбогом,  оставям Ви за малко, както преди,

завърнала се, ще бъда по-мъдра и добра.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??