Растат годините от дни събрани.
Върви земята в орбитален път
и носи вечно земните си рани,
като следи от звездния ѝ съд.
Трепти над нея синята безбрежност
и носи тя космическия знак.
И всяка вечер с непозната нежност
флиртува тя и със луната пак.
А вятърът пилее любовта ми
и аз, от този полъх вледенен,
усещам как разрежда се кръвта ми
във посребрения последен ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse