Растат годините от дни събрани.
Върви земята в орбитален път
и носи вечно земните си рани,
като следи от звездния ѝ съд.
Трепти над нея синята безбрежност
и носи тя космическия знак.
И всяка вечер с непозната нежност
флиртува тя и със луната пак.
А вятърът пилее любовта ми
и аз, от този полъх вледенен,
усещам как разрежда се кръвта ми
във посребрения последен ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up