Jan 12, 2017, 10:51 AM

Сбогуване на душата 

  Poetry » Other
359 1 3
Растат годините от дни събрани.
Върви земята в орбитален път
и носи вечно земните си рани,
като следи от звездния ѝ съд.
Трепти над нея синята безбрежност
и носи тя космическия знак.
И всяка вечер с непозната нежност
флиртува тя и със луната пак.
А вятърът пилее любовта ми
и аз, от този полъх вледенен,
усещам как разрежда се кръвта ми
във посребрения последен ден. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??