12.01.2017 г., 10:51 ч.
Сбогуване на душата
Растат годините от дни събрани.
Върви земята в орбитален път
и носи вечно земните си рани,
като следи от звездния ѝ съд.
Трепти над нея синята безбрежност
и носи тя космическия знак.
И всяка вечер с непозната нежност
флиртува тя и със луната пак.
А вятърът пилее любовта ми
и аз, от този полъх вледенен,
усещам как разрежда се кръвта ми
във посребрения последен ден.
Годините, отишли си без грешка,
отнасят в миналото младостта.
Душата ми облича нова дрешка
и се сбогува тя със зрелостта.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Трепти над нея синята безбрежност
и носи тя космическия знак Прекрасно и всеки поет стига до космическите вълшебства, защото от там иде всичко спряло до чоешкият мозък. Браво Никола -
Много силен стих, Никола!
"Годините, отишли си без грешка,
отнасят в миналото младостта.
Душата ми облича нова дрешка
и се сбогува тя със зрелостта."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Йонка!
Радвам се, че харесвате! Желая ви хубав зимен ден!