Денят все още съществува,
но той към залеза пътува.
Сърцето бави своя пулс
и губи мъжкия импулс.
След залеза, нощта превзема
денят поред, като екзема.
Изгрява нощната луна
и се превръща във жена.
И пътят ми до тука спира-
земя в небето се допира.
Под него кърши тя снага
и пие нощната сълза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse