Сбогуването на мама
Когато от света ни си замина,
ти ще ме търсиш в заника червен,
ще шепнеш изтерзано мойто име,
във всичко ти ще виждаш само мен.
Недей тъжи така,аз бях щастлива,
защото съм обичана жена,
обреченото тяло знай загива,
но не една божествена душа.
Ще чакам с трепет залеза на дните,
където бели ангели летят,
преплели сме си в огнен плам душите,
смирени те към Бога ще вървят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иво Сотиров Todos los derechos reservados
