Когато от света ни си замина,
ти ще ме търсиш в заника червен,
ще шепнеш изтерзано мойто име,
във всичко ти ще виждаш само мен.
Недей тъжи така,аз бях щастлива,
защото съм обичана жена,
обреченото тяло знай загива,
но не една божествена душа.
Ще чакам с трепет залеза на дните,
където бели ангели летят,
преплели сме си в огнен плам душите,
смирени те към Бога ще вървят.
© Иво Сотиров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
