25 dic 2016, 22:09

Сбъднат миг

  Poesía » Otra
574 1 6

През декември се превръщам в нежен стих. 
С шал от радост ще съм пременена. 
Шапчицата ще ми бъде снежен щрих
и ръкавици плетени от пухкава къделя. 

 

През декември месец ще съм сбъднат миг, 
всеки с моята надежда ще огрея.
Под елхата ще я сложа в шарен плик, 
подарък тя да бъде за малки и големи. 

 

През декември месец ще съм пламък жив, 
ще сгрея всичките сърца студени. 
Навред ще подарявам светлина и мир, 
щастливи да са хората от цялата Вселена. 

 

През декември се превръщам в цветен взрив, 
със заря от чувства ще съм заредена. 
Не спирай да мечтаеш нито миг! 
Богатството в душата е безценно!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...