Сбъднат миг
През декември се превръщам в нежен стих.
С шал от радост ще съм пременена.
Шапчицата ще ми бъде снежен щрих
и ръкавици плетени от пухкава къделя.
През декември месец ще съм сбъднат миг,
всеки с моята надежда ще огрея.
Под елхата ще я сложа в шарен плик,
подарък тя да бъде за малки и големи.
През декември месец ще съм пламък жив,
ще сгрея всичките сърца студени.
Навред ще подарявам светлина и мир,
щастливи да са хората от цялата Вселена.
През декември се превръщам в цветен взрив,
със заря от чувства ще съм заредена.
Не спирай да мечтаеш нито миг!
Богатството в душата е безценно!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
