25 дек. 2016 г., 22:09

Сбъднат миг

578 1 6

През декември се превръщам в нежен стих. 
С шал от радост ще съм пременена. 
Шапчицата ще ми бъде снежен щрих
и ръкавици плетени от пухкава къделя. 

 

През декември месец ще съм сбъднат миг, 
всеки с моята надежда ще огрея.
Под елхата ще я сложа в шарен плик, 
подарък тя да бъде за малки и големи. 

 

През декември месец ще съм пламък жив, 
ще сгрея всичките сърца студени. 
Навред ще подарявам светлина и мир, 
щастливи да са хората от цялата Вселена. 

 

През декември се превръщам в цветен взрив, 
със заря от чувства ще съм заредена. 
Не спирай да мечтаеш нито миг! 
Богатството в душата е безценно!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...