25.12.2016 г., 22:09

Сбъднат миг

573 1 6

През декември се превръщам в нежен стих. 
С шал от радост ще съм пременена. 
Шапчицата ще ми бъде снежен щрих
и ръкавици плетени от пухкава къделя. 

 

През декември месец ще съм сбъднат миг, 
всеки с моята надежда ще огрея.
Под елхата ще я сложа в шарен плик, 
подарък тя да бъде за малки и големи. 

 

През декември месец ще съм пламък жив, 
ще сгрея всичките сърца студени. 
Навред ще подарявам светлина и мир, 
щастливи да са хората от цялата Вселена. 

 

През декември се превръщам в цветен взрив, 
със заря от чувства ще съм заредена. 
Не спирай да мечтаеш нито миг! 
Богатството в душата е безценно!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...