Очаквам залеза, за да заспя,

очаквам го, за да те сънувам,

очаквам пак да донесе съня

ликът ти мил, за да му се любувам.

С ръце да галя твойта гръд,

и думи нежни пламенно да ти шептя

и може би с наслада както всеки път

в скута ти с усмивка да лежа.

Очаквам твоите очи да ме пленят

макар и мислено в мене впити,

във вълни от страст да се стопя,

а телата и душите ни да се преплитат.

И всяка нощ така в моят сън

ти идваш, палиш ме и ме изгаряш

и щом надникне утринта навън

с усмивка сладка ме даряваш...

"Довиждане, до следващата нощ,

когато пак ще ме сънуваш.

Довиждане и лека нощ,

сърцето ми на теб робува..."

И с тези думи на раздяла

стопяваш се за миг в съня,

аз стресната очи отварям,

а вън усмихва ми се ведрата зора.

Не искам аз на сън да те познавам,

не искам да бъдеш само облаци и дим, 

бъди реалност и не ме оставяй

щом слънцето ме озари.

Дали ще те открия нявга

тъй истински и нежен както в съня?

Или ще си останеш блян за мене,

просто една хубава мечта.

Дали такива като тебе съществуват?

Дали ги има нейде по света?

Дали любовта е жива?

Дълбоко се надявам на това!

И ако някой ден ме срещнеш

спри ме и се усмихни,

ще прочета в очите ти горещи,

че не сън, а реалност си ти!