"Сбъднат сън”
Обичам, когато в скута на баба
се гушна преди да заспя.
Да гледам
светещи „зайчета“ по тавана
от старата печка на дърва.
Поисках едно да си хвана,
за другарче в игрите,
когато съм сам…
Сто пъти казах на татко и мама:
"готов съм за батко, аз съм голям!"
Само за малко затворих очите
и… към звездите протегнах ръка.
Чул съм,
че винаги се сбъдват мечтите
щом видиш падаща звезда.
Жаравата в печката вече догаря.
Всички зайчета кротичко спят.
Само най-малкото
при мене остана.
От радост очите ни ярко искрят.
Меко ушенце по нослето ме гали.
Заешка муцунка ми шепне: "Хей!
Ти май заспа?
Изпускаш от небето рой звездопади."
Пожелах си … брат или сестра.
И ето, вървим по Млечния път.
Къпахме се в слънчева позлата.
До зори поиграхме
с Малката мечка, а после
с Малкия принц на луната.
Звън от звезди… Не! Май греша.
Звъни телефонът на баба.
С кого ли говори?!
Само я чух: "Ах, каква новина!!!
Скоро ще бъдете двама на татко и мама!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados
