ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
348 2634
16.12.2020 г., 22:55 ч.

"Сбъднат сън” 

  Поезия » За деца
1163 0 6

Обичам, когато в скута на баба

се гушна преди да заспя.

Да гледам

светещи „зайчета“ по тавана

от старата печка на дърва.

 

Поисках едно да си хвана,

за другарче в игрите,

когато съм сам…

Сто пъти казах на татко и мама:

"готов съм за батко, аз съм голям!"

 

Само за малко затворих очите

и… към звездите протегнах ръка.

Чул съм,

че винаги се сбъдват мечтите

щом видиш падаща звезда.

 

Жаравата в печката вече догаря.

Всички зайчета кротичко спят.

Само най-малкото

при мене остана.

От радост очите ни ярко искрят.

 

Меко ушенце по нослето ме гали.

Заешка муцунка ми шепне: "Хей! 

Ти май заспа?                                  

Изпускаш от небето рой звездопади." 

Пожелах си … брат или сестра.

 

И ето, вървим по Млечния път.  

Къпахме се в слънчева позлата.

До зори поиграхме

с Малката мечка, а после   

с Малкия принц на луната.

 

Звън от звезди… Не! Май греша.

Звъни  телефонът на баба.

С кого ли говори?!

Само я чух: "Ах,  каква новина!!! 

Скоро ще бъдете двама на татко и мама!" 

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сбъднат сън »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??