16 mar 2015, 12:00

Сбъдната детска мечта

  Poesía » Otra
519 0 8

Бях много малка, само в първи клас,
когато танцът нежно ме извика.
И с кукленска носия във захлас
отдадох се на живият му ритъм.
Танцувах от душа и със сърце
изцяло чародейно запленено.
Там птица бях. Летях. Като с криле
пендарите трептяха умилени.
Във стъпките ми пееха мечти
и с фигури бродираха шевици,
а плитките - две палави змии
момичешки се виеха щастливи.
Живееше той, танцът, вътре в мен
/макар далече в детството останал/,
но знаех, че ще дойде сбъднат ден 
невестино на него ще пристана.
Сега със трепет чакам вечерта
на чудното хоро да се захвана.
С магията да прави чудеса,
лекува мен... отворената рана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...