Сбъдната детска мечта
Бях много малка, само в първи клас,
когато танцът нежно ме извика.
И с кукленска носия във захлас
отдадох се на живият му ритъм.
Танцувах от душа и със сърце
изцяло чародейно запленено.
Там птица бях. Летях. Като с криле
пендарите трептяха умилени.
Във стъпките ми пееха мечти
и с фигури бродираха шевици,
а плитките - две палави змии
момичешки се виеха щастливи.
Живееше той, танцът, вътре в мен
/макар далече в детството останал/,
но знаех, че ще дойде сбъднат ден
невестино на него ще пристана.
Сега със трепет чакам вечерта
на чудното хоро да се захвана.
С магията да прави чудеса,
лекува мен... отворената рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
