16 мар. 2015 г., 12:00

Сбъдната детска мечта

520 0 8

Бях много малка, само в първи клас,
когато танцът нежно ме извика.
И с кукленска носия във захлас
отдадох се на живият му ритъм.
Танцувах от душа и със сърце
изцяло чародейно запленено.
Там птица бях. Летях. Като с криле
пендарите трептяха умилени.
Във стъпките ми пееха мечти
и с фигури бродираха шевици,
а плитките - две палави змии
момичешки се виеха щастливи.
Живееше той, танцът, вътре в мен
/макар далече в детството останал/,
но знаех, че ще дойде сбъднат ден 
невестино на него ще пристана.
Сега със трепет чакам вечерта
на чудното хоро да се захвана.
С магията да прави чудеса,
лекува мен... отворената рана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...