12 oct 2010, 22:13

Сбъднатост 

  Poesía » Versos blancos
1093 0 2

 









Тичах след часове
и настанявах се в дни
отбелязвах си бъдещи промени
и от нощите си странни мисли насъбрах
проблясват в тях думи мигновени
Пропусках години
и подминавах случки
преминали край мен заблудени
и в младостта си изживявах
всички най-нежни мечти
докато не онемявах от факти ужасени
Търсех залези
и подбирах утрини
усещах, че още не са пропилени
и с надежди истински
се събуждах както винаги
и сортирах спомените си съкровени
Измислях сезони
и броях над тях звезди
от любов лъчезарно озарени
чертаех посоки
и тръгвах по тях призори
и ето че се сбъднаха
мечтите ми окрилени...


© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Николина, когато стигнеш върха- няма да намериш друга истина, освен тази която носиш със себе си и така, че пробвай се с изкачването!
    Усмихната вечер, мила!

    Веси, сбъднатостта е желателна величина и дано и ти я достигнеш!
    Поздрави и романтична вечер ти пожелавам от сърце!
  • имам панически страх от високо...За мечтите
Propuestas
: ??:??