Сбъркана утопия

Представете си небето с пътища и магистрали,

регулировчици на всеки облак с палка,

къде и колко да летим ни сочат светофари,

по правила и разпоредби да мечтаем с мярка.

И птиците закотвени във клетки,

със вързани крила по график,

плащат  данък зарад свойте песни,

с душа, изгубена в забързания бизнес трафик.

Това е то животът социален и модерен,

по план и по програма деня си да градим.

Заради реда в затвор децата да посеем

и чувствата по някаква си схема  да редим.

Новините се превърнаха във шестото ни чувство.

Вътрешният глас е просто някаква статистика.

Съвестта свободна  е в графата блудство,

а подтисничеството -  печеливша математика.

Представете си небето, оградено със бодлива тел,

представете си, че трябва за луната и звездите да платите.

Не се ли случва във сърцата ви туй робство без предел,

заради което продадохме си  ний душите.