6.12.2012 г., 19:31

Сбъркана утопия

796 0 0

Представете си небето с пътища и магистрали,

регулировчици на всеки облак с палка,

къде и колко да летим ни сочат светофари,

по правила и разпоредби да мечтаем с мярка.

 

И птиците закотвени във клетки,

със вързани крила по график,

плащат  данък зарад свойте песни,

с душа, изгубена в забързания бизнес трафик.

 

Това е то животът социален и модерен,

по план и по програма деня си да градим.

Заради реда в затвор децата да посеем

и чувствата по някаква си схема  да редим.

 

Новините се превърнаха във шестото ни чувство.

Вътрешният глас е просто някаква статистика.

Съвестта свободна  е в графата блудство,

а подтисничеството -  печеливша математика.

 

Представете си небето, оградено със бодлива тел,

представете си, че трябва за луната и звездите да платите.

Не се ли случва във сърцата ви туй робство без предел,

заради което продадохме си  ний душите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...