Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
5 mar 2013, 20:36  

Сцена на живота 

  Poesía
2720 3 5

Един живот красив като картина,

вълнуващ като първа среща,

стопил той хубавото в минало

като горяща свещ.

 

Отровено от скръб едно момиче

превърна своя свят в безкрайна нощ,

всичкото, което е обичала,

порязано бе силно като с нож.

 

А беше впечатлителна Камея*

"Събуждам се и помагам у дома,

което е съвсем обикновено,

но всичко е прекрасно след това.

След това се сещам за живота

на сцената , и всичко е различно,

превърната в актриса! Неохотно,

преобразена... от едно момиче".

 

Но театърът е враг, и е приятел,

"различна съм, и същата съм в мен,

моят свят е като силен вятър

променен... но не и преобразен".

 

"В мен живеят две - едно момиче,

и една актриса", но веднъж

беше слънчево в това момиче,

а в актрисата валеше дъжд.

 

"И сълза в зеницата ми бликна,

В полунощ,се спускаха завеси,

ставаха каляските на тикви

и момичетата на принцеси.

Бях облякла новата си рокля,

но този полунощ бе тъй различен,

езера превръщаха се в локви,

a актрисата от мен... в момиче. "

 

 

 

 

 

 

 

 

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красота!
  • Невероятно! Страшно силно! Нямам думи!!!
  • Благодаря ви.
  • Хареса ми последното преобразяване! От актриса на момиче!
  • Интересен стих... и хубав.
    Има много добри попадения, а постройката ме впечатли.
    И това прескачане ту тук, ту там... точно като сменящи се декори...
    Успял си да внушиш сцена.
    Поздравления!

    "Един живот красив като картина,
    вълнуващ като първа среща,
    стопил той хубавото в минало
    като горяща свещ."

    Страхотно е!!!
Propuestas
: ??:??