5 mar 2013, 20:36  

Сцена на живота

  Poesía
3.3K 3 5

Един живот красив като картина,

вълнуващ като първа среща,

стопил той хубавото в минало

като горяща свещ.

 

Отровено от скръб едно момиче

превърна своя свят в безкрайна нощ,

всичкото, което е обичала,

порязано бе силно като с нож.

 

А беше впечатлителна Камея*

"Събуждам се и помагам у дома,

което е съвсем обикновено,

но всичко е прекрасно след това.

След това се сещам за живота

на сцената , и всичко е различно,

превърната в актриса! Неохотно,

преобразена... от едно момиче".

 

Но театърът е враг, и е приятел,

"различна съм, и същата съм в мен,

моят свят е като силен вятър

променен... но не и преобразен".

 

"В мен живеят две - едно момиче,

и една актриса", но веднъж

беше слънчево в това момиче,

а в актрисата валеше дъжд.

 

"И сълза в зеницата ми бликна,

В полунощ,се спускаха завеси,

ставаха каляските на тикви

и момичетата на принцеси.

Бях облякла новата си рокля,

но този полунощ бе тъй различен,

езера превръщаха се в локви,

a актрисата от мен... в момиче. "

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красота!
  • Невероятно! Страшно силно! Нямам думи!!!
  • Благодаря ви.
  • Хареса ми последното преобразяване! От актриса на момиче!
  • Интересен стих... и хубав.
    Има много добри попадения, а постройката ме впечатли.
    И това прескачане ту тук, ту там... точно като сменящи се декори...
    Успял си да внушиш сцена.
    Поздравления!

    "Един живот красив като картина,
    вълнуващ като първа среща,
    стопил той хубавото в минало
    като горяща свещ."

    Страхотно е!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...