Сцена на живота
Един живот красив като картина,
вълнуващ като първа среща,
стопил той хубавото в минало
като горяща свещ.
Отровено от скръб едно момиче
превърна своя свят в безкрайна нощ,
всичкото, което е обичала,
порязано бе силно като с нож.
А беше впечатлителна Камея*
"Събуждам се и помагам у дома,
което е съвсем обикновено,
но всичко е прекрасно след това.
След това се сещам за живота
на сцената , и всичко е различно,
превърната в актриса! Неохотно,
преобразена... от едно момиче".
Но театърът е враг, и е приятел,
"различна съм, и същата съм в мен,
моят свят е като силен вятър
променен... но не и преобразен".
"В мен живеят две - едно момиче,
и една актриса", но веднъж
беше слънчево в това момиче,
а в актрисата валеше дъжд.
"И сълза в зеницата ми бликна,
В полунощ,се спускаха завеси,
ставаха каляските на тикви
и момичетата на принцеси.
Бях облякла новата си рокля,
но този полунощ бе тъй различен,
езера превръщаха се в локви,
a актрисата от мен... в момиче. "
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
