25 jun 2007, 17:04

СЧУПЕН

  Poesía
1K 0 2
... И започнах да крещя ,
че всичко, което съм имал,
е една лъжа,
а там,
в моята глава,
светът изглежда по-неясен,
но и по-прекрасен -
всичко става  като на шега,
прекарвам с хората така добре ,
че не искам
никога да се откажа
и сънят ми да умре без спомен -
спомените са, каквито аз реша!
И ще ги моделирам, сякаш
съм ги преживял преди,
но уви, не е така,
аз виждам,
че милион съдби
се борят помежду си -
коя наяве да ме придружи...
Накрая се събудих без съдба,
а носталгията бе така силна,
че единствената ми мечта бе
да се върна обратно
и да продължа да вярвам,
че тези представи ще се случат наяве -
ЗАВИНАГИ!
Аз се гмурнах в мечти,
но уви,
сънят бе откупен
от нечия чужда реалност!
Почувствах се счупен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...