25 jun 2007, 17:04

СЧУПЕН

  Poesía
1K 0 2
... И започнах да крещя ,
че всичко, което съм имал,
е една лъжа,
а там,
в моята глава,
светът изглежда по-неясен,
но и по-прекрасен -
всичко става  като на шега,
прекарвам с хората така добре ,
че не искам
никога да се откажа
и сънят ми да умре без спомен -
спомените са, каквито аз реша!
И ще ги моделирам, сякаш
съм ги преживял преди,
но уви, не е така,
аз виждам,
че милион съдби
се борят помежду си -
коя наяве да ме придружи...
Накрая се събудих без съдба,
а носталгията бе така силна,
че единствената ми мечта бе
да се върна обратно
и да продължа да вярвам,
че тези представи ще се случат наяве -
ЗАВИНАГИ!
Аз се гмурнах в мечти,
но уви,
сънят бе откупен
от нечия чужда реалност!
Почувствах се счупен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...