25 jun 2007, 17:04

СЧУПЕН 

  Poesía
664 0 2
... И започнах да крещя ,
че всичко, което съм имал,
е една лъжа,
а там,
в моята глава,
светът изглежда по-неясен,
но и по-прекрасен -
всичко става  като на шега,
прекарвам с хората така добре ,
че не искам
никога да се откажа
и сънят ми да умре без спомен -
спомените са, каквито аз реша!
И ще ги моделирам, сякаш
съм ги преживял преди,
но уви, не е така,
аз виждам,
че милион съдби
се борят помежду си -
коя наяве да ме придружи...
Накрая се събудих без съдба,
а носталгията бе така силна,
че единствената ми мечта бе
да се върна обратно
и да продължа да вярвам,
че тези представи ще се случат наяве -
ЗАВИНАГИ!
Аз се гмурнах в мечти,
но уви,
сънят бе откупен
от нечия чужда реалност!
Почувствах се счупен...

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??