Jun 25, 2007, 5:04 PM

СЧУПЕН

  Poetry
1K 0 2
... И започнах да крещя ,
че всичко, което съм имал,
е една лъжа,
а там,
в моята глава,
светът изглежда по-неясен,
но и по-прекрасен -
всичко става  като на шега,
прекарвам с хората така добре ,
че не искам
никога да се откажа
и сънят ми да умре без спомен -
спомените са, каквито аз реша!
И ще ги моделирам, сякаш
съм ги преживял преди,
но уви, не е така,
аз виждам,
че милион съдби
се борят помежду си -
коя наяве да ме придружи...
Накрая се събудих без съдба,
а носталгията бе така силна,
че единствената ми мечта бе
да се върна обратно
и да продължа да вярвам,
че тези представи ще се случат наяве -
ЗАВИНАГИ!
Аз се гмурнах в мечти,
но уви,
сънят бе откупен
от нечия чужда реалност!
Почувствах се счупен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...