Jun 25, 2007, 5:04 PM

СЧУПЕН

  Poetry
1K 0 2
... И започнах да крещя ,
че всичко, което съм имал,
е една лъжа,
а там,
в моята глава,
светът изглежда по-неясен,
но и по-прекрасен -
всичко става  като на шега,
прекарвам с хората така добре ,
че не искам
никога да се откажа
и сънят ми да умре без спомен -
спомените са, каквито аз реша!
И ще ги моделирам, сякаш
съм ги преживял преди,
но уви, не е така,
аз виждам,
че милион съдби
се борят помежду си -
коя наяве да ме придружи...
Накрая се събудих без съдба,
а носталгията бе така силна,
че единствената ми мечта бе
да се върна обратно
и да продължа да вярвам,
че тези представи ще се случат наяве -
ЗАВИНАГИ!
Аз се гмурнах в мечти,
но уви,
сънят бе откупен
от нечия чужда реалност!
Почувствах се счупен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...