С ръждясала броня, накуцващ от болка,
но пак все към нея върви,
а тя е прекрасна, на главата корона,
лицето ù бледо краси.
Обичат се двама, от тук до звездите,
през броня, корона, сами,
защото под всичко остават си хора,
една - любовта ги крепи.
Съдбата избра точно тя да се влюби,
във него, а счупен бе той,
с разбито сърце и ръждиви доспехи,
със рани, все влизащ във бой. ...