дкф99 (Диди Ф)
39 619
19 oct 2007, 20:36

Счупената лира 

  Poesía
1215 0 14
Стихоплетецо забравен,
в тъмен ъгъл изоставен,
счупената лира си вземи
и с тъжна рима започни!

Разкажи ми приказка за любовта,
за две сърца заедно в света,
но не когато щастливите очи
греят като пролетни звезди!

Разкажи ми приказка за любовта,
за две сърца заедно в света,
когато плачат болни от тъга
и в тъмното няма ЛУНА!

Стихоплетецо забравен,
в тъмен ъгъл изоставен,
счупената лира си вземи
и с тъжна рима започни!

Изпей ми песен за душата,
в която да заплача с лирата,
но да бъде истинска, като живота
и после да е горчива, като тъгата!

Изпей ми песен за душата,
в която да заплача с лирата,
за времето, когато се срещат двама
и после други пътища няма!

Стихоплетецо  забравен,
в тъмен ъгъл изоставен,
счупената лира си вземи
и с тъжна лира започни!

© Диди Ф Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добре.

    Разкажи ми приказка за любовта,
    за две сърца заедно в света,
    когато плачат болни от тъга
    и в тъмното няма ЛУНА!

  • Благословен талант,друго не мога да кажа!!!!
  • Диди, радвам се, че лошото е зад гърба ти и безкрайно съжалявам за баща ти...не мога дори да си представя болката, която си изживяла в тази крехка възраст...не се намират думи за утеха в такива моменти.
    Пожелавам ти много здраве, усмивки и късмет!
  • Песенно и тъжно...

    Поздрав и усмивка за теб.

  • Добре дощла сред нас!
    Поздравления, Диди!
  • Това ми хареса,поздрави!
  • За Криси,
    Не можеш да ме обидиш с това, за тъжния Скорпион, няма как. Хората, които харесвам са твърде малко и затова не си позволявам да се чувствам обидена, от тях. Освен това чувствам, че имаш много точна преценка за съществените неща, затова не ми се извиняваи за нищо. Ако бях публикувала това стихотворение преди 20 години когато е написано, тогава със сигурност щях да съм най-тъжния човек на света. Тогава почина баща ми и всичко стана различно и тъжно. Абсолютно всичко. Аз бях тъжен човек, основното ми чувство много дълго беше тъгата. Сега го публикувам, защото вече не го чувствам толкова лично. Смятам, че стихът се превръща в творчество, когато стане възможно да застана отстрани и да го прочета, като читател, а не като автор изплакал душата си. Може и да не съм права, но това което четете, може би, ми се е случвало, но някога, много отдавна, толкова отдавна,че вече е добре забравено, толкова забравено, че мога да го изрека и на глас.
  • Наистина носи тъга стихотворението ти.
    Но колко красота и нежност излъчва само!
    Прекрасно е, с много обич.
  • Естествено, че всеки има тъжни и радостни мигове, Диди. Такъв е животът. Пошегувах се с още един тъжен Скорпион, защото преди това някой друг бе писал носталгично. Дано не съм те обидила. Залитам си по Астрология, затова винаги поглеждам слънчевия знак. Нищо, че съм Везна, много се обичам със Скорпитата (имам акцент върху дома на Скорпион в картата си, може би затова. Благодаря ти за отзива при мен. Чувствителността ти личи. Остани такава, нищо, че често боли. Бъди здрава и щастлива!
  • Между другото при вас как е само весело или от време на време е и тъжно? Защото няма такова нещо като вечно щастие, нали? Защото, поне на мен, тъгата ми помага да оценя щастието.
  • Постарах се да не съм тъжна, но без усещането за тъга трудно разпознавам щастието в малките неща.
  • Още един тъжен Скорпион. Браво!
  • Много красив и нежен стих!Поздравления!Супер е!
  • Поздрав!
Propuestas
: ??:??