16 feb 2011, 22:45

Счупени спомени

728 0 0

Вървя си по пясъка ситен сега.
Вълни се удрят в брега на моята душа
и си спомням за онези времена, когато бяхме заедно.
Защо ли нямам сили и не намирам начин
да спра да те обичам... докога ще е така?
Как искам да чуя гласа ти сега.
Да усетя докосването ти.
Ръката ти топла на рамото, дланта ти да държа.
Знам, нямам силата да те върна аз в моя свят сeгa.
Hяма я светлината... но aз не мога да те забравя.
Никога не бях си и помислил, че ще ми липсваш толкова много.
Как искам да се обърна и да те прегърна с всички сили.
Сега светът за мен изглежда толкова недействителeн.
Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея...
Да... няма значение какво казвам.
Независимо от това, което правя...
Без значение колко е часът...
Аз все още мисля за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...