16.02.2011 г., 22:45

Счупени спомени

733 0 0

Вървя си по пясъка ситен сега.
Вълни се удрят в брега на моята душа
и си спомням за онези времена, когато бяхме заедно.
Защо ли нямам сили и не намирам начин
да спра да те обичам... докога ще е така?
Как искам да чуя гласа ти сега.
Да усетя докосването ти.
Ръката ти топла на рамото, дланта ти да държа.
Знам, нямам силата да те върна аз в моя свят сeгa.
Hяма я светлината... но aз не мога да те забравя.
Никога не бях си и помислил, че ще ми липсваш толкова много.
Как искам да се обърна и да те прегърна с всички сили.
Сега светът за мен изглежда толкова недействителeн.
Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея...
Да... няма значение какво казвам.
Независимо от това, което правя...
Без значение колко е часът...
Аз все още мисля за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...