Вървя си по пясъка ситен сега.
Вълни се удрят в брега на моята душа
и си спомням за онези времена, когато бяхме заедно.
Защо ли нямам сили и не намирам начин
да спра да те обичам... докога ще е така?
Как искам да чуя гласа ти сега.
Да усетя докосването ти.
Ръката ти топла на рамото, дланта ти да държа.
Знам, нямам силата да те върна аз в моя свят сeгa.
Hяма я светлината... но aз не мога да те забравя.
Никога не бях си и помислил, че ще ми липсваш толкова много.
Как искам да се обърна и да те прегърна с всички сили.
Сега светът за мен изглежда толкова недействителeн.
Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея...
Да... няма значение какво казвам.
Независимо от това, което правя...
Без значение колко е часът...
Аз все още мисля за теб.