24 ago 2004, 9:11

Счупено

  Poesía
3.1K 0 18
Изгубих те. Сърцето ми се счупи
като онези тенекиени сърца,
които можеш от пазара да си купиш
за лев и петдесет или за два.

Не ме боли, а само ми е празно.
И сякаш не съм точно аз.
в такива мигове така се мразя,
че губя зрение и глас...

Изгубих те... Усещам - това е краят
на връзката ни. Знам, че е така,
но да те моля за отсрочка не желая.
В молбите никога не съм била добра...

Една любов сега ме подминава...
Сърцето ми е счупено на две.
Половината във теб остана.
Ще те обичам със половин сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Симова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги съм била против опитите да бъде анализирано чуждото стихотворение. То е един начин да изразиш как се чувстваш. Докато го пише авторът едва ли си мисли "лирическата героиня ще направи това, защото..." Това е просто едно споделено усещане, едно виждане. Единственото, което аз самата винаги съм ценяла е ако някой намери нещо за себе в това, което съм написала, без значение как го тълкува и още по малко значение според мен трябва да има как е написано. Да създадеш нещо твое е най- голямата свобода и никой няма право да ти казва, че не си го направил правилно или че темата, която си избрал е банална. Това стихче ми хареса страшно много, защото когато го четох все едно четях думите, които не можех сама да подредя. Харесвам стиховете ти и смятам, че пишеш много искрено и някак си намираш точните думи. Благодаря
  • Интересно къде са се затрили писанията на този Серго? Или негативните коментари намираме начин да ги изтриеме? Въпреки всичко стихотворението е прекрасно! Осичке, ставам ти фен от днес. Само ми се иска да пипнеш на някои места ритъма. Другото ти е перфектно - най-вече чувството с което пишеш!
  • Айде стига диалози в коментарите, а ти Криво, критикувай на воля, но смекчи думите, защото suffer-a няма безкрайно търпение, а и моите нерви не са железни!
  • Няма да изтрия, ще го оставя за да се пукаш от яд. Кажи ми колко от коментарите са свързани с произведението под което са поставени. Коментари според теб сигурно означава дискусии или разговори? Не, не означава това и всеки човек би се сетил.

    От тук насетне вече наистина ще трия.
  • KpuBo Огледало - не приемам нито един от аргументите ти, просто защото са глупави дори само заради факта, че ти нямаш никакво право да казваш на автора как да пише произведенията си. Въпреки това щех да приема, че имаш желание да направиш добро, ако тези коментари ги беше написал при изменения вариант на стихотворението, а не пост фактум.

    16 реда произведение 170 реда коментари...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...