24 авг. 2004 г., 09:11

Счупено

3.1K 0 18
Изгубих те. Сърцето ми се счупи
като онези тенекиени сърца,
които можеш от пазара да си купиш
за лев и петдесет или за два.

Не ме боли, а само ми е празно.
И сякаш не съм точно аз.
в такива мигове така се мразя,
че губя зрение и глас...

Изгубих те... Усещам - това е краят
на връзката ни. Знам, че е така,
но да те моля за отсрочка не желая.
В молбите никога не съм била добра...

Една любов сега ме подминава...
Сърцето ми е счупено на две.
Половината във теб остана.
Ще те обичам със половин сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Симова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги съм била против опитите да бъде анализирано чуждото стихотворение. То е един начин да изразиш как се чувстваш. Докато го пише авторът едва ли си мисли "лирическата героиня ще направи това, защото..." Това е просто едно споделено усещане, едно виждане. Единственото, което аз самата винаги съм ценяла е ако някой намери нещо за себе в това, което съм написала, без значение как го тълкува и още по малко значение според мен трябва да има как е написано. Да създадеш нещо твое е най- голямата свобода и никой няма право да ти казва, че не си го направил правилно или че темата, която си избрал е банална. Това стихче ми хареса страшно много, защото когато го четох все едно четях думите, които не можех сама да подредя. Харесвам стиховете ти и смятам, че пишеш много искрено и някак си намираш точните думи. Благодаря
  • Интересно къде са се затрили писанията на този Серго? Или негативните коментари намираме начин да ги изтриеме? Въпреки всичко стихотворението е прекрасно! Осичке, ставам ти фен от днес. Само ми се иска да пипнеш на някои места ритъма. Другото ти е перфектно - най-вече чувството с което пишеш!
  • Айде стига диалози в коментарите, а ти Криво, критикувай на воля, но смекчи думите, защото suffer-a няма безкрайно търпение, а и моите нерви не са железни!
  • Няма да изтрия, ще го оставя за да се пукаш от яд. Кажи ми колко от коментарите са свързани с произведението под което са поставени. Коментари според теб сигурно означава дискусии или разговори? Не, не означава това и всеки човек би се сетил.

    От тук насетне вече наистина ще трия.
  • KpuBo Огледало - не приемам нито един от аргументите ти, просто защото са глупави дори само заради факта, че ти нямаш никакво право да казваш на автора как да пише произведенията си. Въпреки това щех да приема, че имаш желание да направиш добро, ако тези коментари ги беше написал при изменения вариант на стихотворението, а не пост фактум.

    16 реда произведение 170 реда коментари...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...