4 ene 2012, 0:41

Себе си

  Poesía
1.4K 0 9

Да съм себе си, толкова себе си,

колкото нямаш представа,

колкото зимата

                          лятото тича да хване, 

колкото денем луната

                           чака да срещне лъчите,

слънчеви с допир във мрака

                    точно преди да съм изгрев.

 

Да си себе си, толкова себе си,  

                          колкото само мечтаеш,

колкото вятърът иска

                              с косата ми пак да играе,

колкото  аз те сънувам,

                         рисувам насън сред морето,

колкото в мене те имам

                                    истински като небето.

 

Да сме себе си, толкова себе си,

колкото сме бленували,  

                              колкото те обичам,

точно  колкото ме целуваш,

                   колкото  две-три снежинки  

се стопяват върху лицето,

                            колкото се усмихвам

                и ме има в сърцето...  

колкото има смисъл,

             колкото е достатъчно,

да сме истински,

толкова истински  

                   две снежинки върху земята...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...