Да съм себе си, толкова себе си,
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната
чака да срещне лъчите,
слънчеви с допир във мрака
точно преди да съм изгрев.
Да си себе си, толкова себе си,
колкото само мечтаеш,
колкото вятърът иска
с косата ми пак да играе,
колкото аз те сънувам,
рисувам насън сред морето,
колкото в мене те имам
истински като небето.
Да сме себе си, толкова себе си,
колкото сме бленували,
колкото те обичам,
точно колкото ме целуваш,
колкото две-три снежинки
се стопяват върху лицето,
колкото се усмихвам
и ме има в сърцето...
колкото има смисъл,
колкото е достатъчно,
да сме истински,
толкова истински
две снежинки върху земята...
© Ем Todos los derechos reservados