23 jun 2010, 23:06

Себеопознаване

  Poesía
883 0 9

Научиш ли се

 да изпращаш

дните

с благодарност

 
и да посрещаш утрото с надежда…    
Успееш ли да се пребориш с дните    
и с всеки следващ ти да спориш…    

И съумееш ли

да регулираш

несигурната

 своя същност

във всеки миг, дори и в безнадежност...    
Ами… това си Ти и силата, която    
те кара да вървиш напред, е в теб…    
Тогава с мисъл ти въоръжи се и напред,    
и не забравяй - Животът е вертеп…    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...