23 jun 2010, 23:06

Себеопознаване

  Poesía
889 0 9

Научиш ли се

 да изпращаш

дните

с благодарност

 
и да посрещаш утрото с надежда…    
Успееш ли да се пребориш с дните    
и с всеки следващ ти да спориш…    

И съумееш ли

да регулираш

несигурната

 своя същност

във всеки миг, дори и в безнадежност...    
Ами… това си Ти и силата, която    
те кара да вървиш напред, е в теб…    
Тогава с мисъл ти въоръжи се и напред,    
и не забравяй - Животът е вертеп…    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...