|
Научиш ли се да изпращаш дните с благодарност |
|||||
| и да посрещаш утрото с надежда… | |||||
| Успееш ли да се пребориш с дните | |||||
| и с всеки следващ ти да спориш… | |||||
|
И съумееш ли да регулираш несигурната своя същност |
|||||
| във всеки миг, дори и в безнадежност... | |||||
| Ами… това си Ти и силата, която | |||||
| те кара да вървиш напред, е в теб… | |||||
| Тогава с мисъл ти въоръжи се и напред, | |||||
| и не забравяй - Животът е вертеп… | |||||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
