Jun 23, 2010, 11:06 PM

Себеопознаване

  Poetry
881 0 9

Научиш ли се

 да изпращаш

дните

с благодарност

 
и да посрещаш утрото с надежда…    
Успееш ли да се пребориш с дните    
и с всеки следващ ти да спориш…    

И съумееш ли

да регулираш

несигурната

 своя същност

във всеки миг, дори и в безнадежност...    
Ами… това си Ти и силата, която    
те кара да вървиш напред, е в теб…    
Тогава с мисъл ти въоръжи се и напред,    
и не забравяй - Животът е вертеп…    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...