Научиш ли се да изпращаш дните с благодарност |
|||||
и да посрещаш утрото с надежда… | |||||
Успееш ли да се пребориш с дните | |||||
и с всеки следващ ти да спориш… | |||||
И съумееш ли да регулираш несигурната своя същност |
|||||
във всеки миг, дори и в безнадежност... | |||||
Ами… това си Ти и силата, която | |||||
те кара да вървиш напред, е в теб… | |||||
Тогава с мисъл ти въоръжи се и напред, | |||||
и не забравяй - Животът е вертеп… |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Хареса ми!