14 nov 2006, 1:29

Седем години

  Poesía
896 0 2

Седем години аз скитах безпътна,

седем години те търсих навред,

седем години душата бе празна

и жадуваше единствено и само за теб.


Седем години – живот пропилян,

седем години живях в свят неразбран

и единствено за тебе милеех,

и с едничката мисъл за тебе живеех.


Седем години отлетяха така неусетно,

седем години... а сякаш бе вчера,

когато те обичах със сърце малолетно,

когато ти бе Марс, а аз Венера!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяко време без любимия човек е изгубено Благодаря за поздравите!

    Пенко...всеки си има право на мнение, живеем в свободна странаУсмивки!
  • Спомени ... дано времето не е било изгубено.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...