Nov 14, 2006, 1:29 AM

Седем години 

  Poetry
754 0 2

Седем години аз скитах безпътна,

седем години те търсих навред,

седем години душата бе празна

и жадуваше единствено и само за теб.


Седем години – живот пропилян,

седем години живях в свят неразбран

и единствено за тебе милеех,

и с едничката мисъл за тебе живеех.


Седем години отлетяха така неусетно,

седем години... а сякаш бе вчера,

когато те обичах със сърце малолетно,

когато ти бе Марс, а аз Венера!

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всяко време без любимия човек е изгубено Благодаря за поздравите!

    Пенко...всеки си има право на мнение, живеем в свободна странаУсмивки!
  • Спомени ... дано времето не е било изгубено.

    Поздрав и усмивка.
Random works
: ??:??