18 may 2015, 0:27

Седем години

  Poesía
995 0 2

Изнизват се години, дни,

минават бързо и нехайно,

срещаме времената идни

и подминаваме случайно.

 

Заминах – все едно вчера,

а днес годините са седем,

за начинаещия – нова ера,

за други е шанс последен.

 

Седем години, ден и нощ,

животът в живот облечен,

грехове растат като хвощ,

всеки грях е грях човечен.

 

Път, водещ назад е трънен

и винаги кратък изглежда,

всеки такъв опит – издънен

приключва с гола надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...