18 may 2015, 0:27

Седем години 

  Poesía
565 0 2

Изнизват се години, дни,

минават бързо и нехайно,

срещаме времената идни

и подминаваме случайно.

 

Заминах – все едно вчера,

а днес годините са седем,

за начинаещия – нова ера,

за други е шанс последен.

 

Седем години, ден и нощ,

животът в живот облечен,

грехове растат като хвощ,

всеки грях е грях човечен.

 

Път, водещ назад е трънен

и винаги кратък изглежда,

всеки такъв опит – издънен

приключва с гола надежда.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??