Седем години
Изнизват се години, дни,
минават бързо и нехайно,
срещаме времената идни
и подминаваме случайно.
Заминах – все едно вчера,
а днес годините са седем,
за начинаещия – нова ера,
за други е шанс последен.
Седем години, ден и нощ,
животът в живот облечен,
грехове растат като хвощ,
всеки грях е грях човечен.
Път, водещ назад е трънен
и винаги кратък изглежда,
всеки такъв опит – издънен
приключва с гола надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
