21 jun 2010, 15:23

Седемдесет и два звездни акорда 

  Poesía
575 0 1
В ла мажор запяха днес звездите.
Един рожденик пееше със тях.
Аз слушах като малък земен зрител
и в мъдростта на текста им горях.
Падаха кометите, сразени
от силата на хрипкавия глас.
"Я счас взорвусь..." той пееше за мене,
а сякаш се взривявах точно аз.
Луната бе усмихната, без маска.
Видях как водка даже си наля
небесната сияйна скалалазка...
Веднага тази песен зазвуча. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??