13 nov 2008, 15:57

Седиш сама 

  Poesía » De amor
555 0 0
Седиш, сама пред лунна светлина,
чакаш мен, обляна от тъга.
Чакаш деня, с мечта, сама,
не съм до теб изгубен в света.
За мен музика, твойте лъчи,
нежността - един миг в твойте очи.
Недей за мен да тъжиш,
с твойта красота звезда да свалиш.
Облечена в бяло, облаци нежни,
искам да усетя косите ти снежни,
очите ти като орехи крехки,
събудили, мечтите ми вехти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??