Седиш сама

Седиш, сама пред лунна светлина,

чакаш мен, обляна от тъга.

Чакаш деня, с мечта, сама,

не съм до теб изгубен в света.

За мен музика, твойте лъчи,

нежността - един миг в твойте очи.

Недей за мен да тъжиш,

с твойта красота звезда да свалиш.

Облечена в бяло, облаци нежни,

искам да усетя косите ти снежни,

очите ти като орехи крехки,

събудили, мечтите ми вехти.

Ти още си там, за мен,

чакаш нощта да стане ден,

обладан вечно от твойта съдба,

видял красота в очите ти тъга...