Седмият ден
От кръста парещ на гърдите ми
усещам силата неземна над Земята.
А ти отгоре преброяваш дните ми,
или пресмяташ ми остатъка.
Така безмерно е безвремието,
в което си ни включил на батерии,
които да отчитат времето ни
и спират, срокът изтече ли им.
Каква пародия на съществуване.
А мислим си, че много сме велики.
Като "Титаник" във живота плуваме,
забравили, че рифовете скрити са.
И в миг на пълно разкаяние
се сещаме за кръста на гърдите ни,
целуваме го и те викаме отчаяни -
да продължиш с минутка дните ни.
А ти - нехаещ, неработещ във неделя -
превключващ с дистанционното каналите,
излегнал се удобно във постелята.
В неделя отморяваш тялото си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
