Седмият ден
От кръста парещ на гърдите ми
усещам силата неземна над Земята.
А ти отгоре преброяваш дните ми,
или пресмяташ ми остатъка.
Така безмерно е безвремието,
в което си ни включил на батерии,
които да отчитат времето ни
и спират, срокът изтече ли им.
Каква пародия на съществуване.
А мислим си, че много сме велики.
Като "Титаник" във живота плуваме,
забравили, че рифовете скрити са.
И в миг на пълно разкаяние
се сещаме за кръста на гърдите ни,
целуваме го и те викаме отчаяни -
да продължиш с минутка дните ни.
А ти - нехаещ, неработещ във неделя -
превключващ с дистанционното каналите,
излегнал се удобно във постелята.
В неделя отморяваш тялото си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
