22 feb 2014, 20:25

Седмото ребро

  Poesía » Otra
557 0 2

... и Господ направи жената

от моето седмо ребро.

С това си платих и цената

да търся от нея добро.

 

Затуй и без нея не мога.

До мене я  искам до гроб.

Орисан съм вече от Бога

да бъда аз нейният роб.

 

До мен ще е винаги плътно

при всякое зло и добро.

А аз ще я следвам попътно,

като седмо мое ребро.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за аплодисментите, Силвия!Радвам се че хареса!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • "А аз ще я следвам попътно,
    като седмо мое ребро."
    Аплодисменти!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...