22 февр. 2014 г., 20:25

Седмото ребро

558 0 2

... и Господ направи жената

от моето седмо ребро.

С това си платих и цената

да търся от нея добро.

 

Затуй и без нея не мога.

До мене я  искам до гроб.

Орисан съм вече от Бога

да бъда аз нейният роб.

 

До мен ще е винаги плътно

при всякое зло и добро.

А аз ще я следвам попътно,

като седмо мое ребро.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за аплодисментите, Силвия!Радвам се че хареса!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • "А аз ще я следвам попътно,
    като седмо мое ребро."
    Аплодисменти!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...