3 mar 2015, 1:09  

Седя и още те чакам, да дойдеш 

  Poesía » Otra
597 0 2

 



Настроих китарата на ,,суперструнни,, акорди.
Гласът със светлината на дванайсет цвята.
Седя и още те чакам, да дойдеш,
но дойдеш ли не отваряй вратата.

Като котката на съседа Шрьодингер затворена,
- не се знае жив ли съм, или умрял съм?!?

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Младен. Луд преди да се хвърли от скалата може дори да преобърне квантовата механика с главата надолу за да се спаси...от страх.
  • Мисля, че и "съседа Шрьодингер" би се зарадвал на това стихотворение,
    особено на финалната му част, както се зарадвах и аз!

    Поздравление, Станиславе! Харесват ми твоите непрестанни търсения в страната на оригиналния стих.
Propuestas
: ??:??