3 mar 2015, 1:09 2015-03-03T01:29:32+02:00

Седя и още те чакам, да дойдеш

Poesía » Otra

765 0 2

Настроих китарата на ,,суперструнни,, акорди.
Гласът със светлината на дванайсет цвята.
Седя и още те чакам, да дойдеш,
но дойдеш ли не отваряй вратата.

Като котката на съседа Шрьодингер затворена,
- не се знае жив ли съм, или умрял съм?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tilenus (Станислав Русев)

Благодаря Младен. Луд преди да се хвърли от скалата може дори да преобърне квантовата механика с главата надолу за да се спаси...от страх.

2015-03-03T01:42:56+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Мисля, че и "съседа Шрьодингер" би се зарадвал на това стихотворение,
особено на финалната му част, както се зарадвах и аз!

Поздравление, Станиславе! Харесват ми твоите непрестанни търсения в страната на оригиналния стих.

2015-03-03T01:32:26+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0