Mar 3, 2015, 1:09 AM  

Седя и още те чакам, да дойдеш

  Poetry » Other
762 0 2

 



Настроих китарата на ,,суперструнни,, акорди.
Гласът със светлината на дванайсет цвята.
Седя и още те чакам, да дойдеш,
но дойдеш ли не отваряй вратата.

Като котката на съседа Шрьодингер затворена,
- не се знае жив ли съм, или умрял съм?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Младен. Луд преди да се хвърли от скалата може дори да преобърне квантовата механика с главата надолу за да се спаси...от страх.
  • Мисля, че и "съседа Шрьодингер" би се зарадвал на това стихотворение,
    особено на финалната му част, както се зарадвах и аз!

    Поздравление, Станиславе! Харесват ми твоите непрестанни търсения в страната на оригиналния стих.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...